(The Lovers 1909, by William Powell Frith) ♥ Любовта  Трудно

(The Lovers 1909, by William Powell Frith)

♥ Любовта 

Трудно е да се обичат действителни хора, тъй като действителният човек няма да извършва твоите упования. Не се и допуска да го прави. Той не е тук да извършва нечии упования, той би трябвало да живее своя личен живот. И когато направи нещо, което е в прорез с теб или не е в естетика с твоите усеща, страсти, с твоето създание, става мъчно.

Много е елементарно да мислиш за любовта. Много е мъчно да обичаш. Много е елементарно да обичаш целия свят. Истински мъчно е да обичаш едно-единствено човешко създание. Много е елементарно да обичаш Бог или човечеството. Истинският проблем се появява тогава, когато срещнеш действителен човек и се сблъскаш с него. Сблъсъкът с него значи да преминеш през една огромна смяна и огромно предизвикателство.

Той няма да бъде твой плебей, нито пък ти ще му бъдеш плебей. Ето къде се появява същинският проблем. Ако ще му бъдеш плебей или той ще ти бъде плебей, тогава няма проблеми. Проблемът се появява, тъй като никой не е тук, с цел да се прави на плебей и никой не може да бъде плебей. Всеки желае да бъде свободен... цялото съществувание се състои от независимост. Човекът е независимост. Затова помни - казусът е действителен, той няма нищо общо с твоята персона. Проблемът би трябвало да има нещо общо с целия феномен на любовта. Не го прави персонален проблем, другояче ще срещнеш компликации. Всеки човек би трябвало да се изправи пред същия проблем, в една или друга степен. Никога не съм срещал човек, който да няма компликации с любовта. Това има нещо общо с любовта, със самия свят на любовта.

Самото взаимодействие те вкарва в такива обстановки, където пораждат проблеми и е добре да преминеш през тях. На Изток хората, просто като са видели какъв брой е мъчно това, са избягали. Започнали са да отхвърлят, да отхвърлят любовта си. Станали са нелюбящи и са нарекли това непривързване. Малко по малко са се умъртвили. Любовта съвсем е изчезнала на Изток и е останала единствено медитацията.

Медитация значи, че се чувстваш добре в своята самотност. Медитация значи, че имаш връзка единствено със себе си. Твоят кръг е приключен с теб самия, ти не излизаш от него. Разбира се, деветдесет и девет % от проблемите ти са решени - само че на една доста висока цена. Сега ще се тревожиш по-малко. Източният човек по-малко се безпокои, по-малко под напрежение е, живее съвсем напълно в своята вътрешна пещера, предпазен е, със затворени очи. Той не разрешава на силата си да се движи. Той прави късо съединяване - даже и малко придвижване на силата в него, и той е към този момент благополучен. Но това благополучие е малко умряло. Щастието му не е тържествуване, не е забавление.

Най-много да кажеш, че не е злощастие. Най-многото, което можеш да кажеш за него, е нещо отрицателно, по този начин както казваш, че си здрав, в случай че нямаш някаква болест. Но това не е кой знае какво здраве. Здравето би трябвало да бъде нещо положително, зарево единствено по себе си - а не просто липса на болест. В този смисъл даже едно мъртво тяло е крепко, тъй като няма заболявания. Така че ние на Изток сме се пробвали да живеем без обич, да се отречем от света - това значи да се отречем от любовта - да се отречем от дамата, от мъжа и от всички благоприятни условия, в които може да разцъфти обич. На джайнистките, на хиндуистките, на будистките монаси им е неразрешено да приказват с дами, когато са сами; не им се разрешава да допират жена, даже и да виждат жена лице в лице. Когато една жена пристигна да попита нещо, те би трябвало да сведат взор надолу. Трябва да гледат върха на носа си, тъй че да не виждат дамата даже и по простъпка. Защото кой знае, нещо може да щракне, а човек е изцяло беззащитен в ръцете на любовта. Те не остават в домовете на хората и не се заседяват задълго на едно място, тъй като е допустимо да се появи обвързаност, обич. Затова непрекъснато се движат, скитат и отбягват - отбягват всички взаимоотношения. Те са постигнали известна степен на тишина. Те са необезпокоени хора, светът не ги разсейва, само че не са щастливи, не честват.

На Запад се е случило тъкмо противоположното. Хората са се пробвали да намерят благополучие посредством любовта и са си основали доста неприятности. Те изцяло са изгубили контакта със себе си. Толкова доста са се отдалечили от себе си, че не знаят по какъв начин да се върнат обратно. Те не знаят къде е пътят, къде е техният дом. Затова се усещат лишени от смисъл, бездомни, и непрестанно вършат от ден на ден и повече любовни старания с тази жена, с оня мъж - хетеросексуални, хомосексуални, автосексуални. Те непрекъснато пробват разнообразни пътища и още веднъж се усещат празни, тъй като любовта сама по себе си може да ти даде благополучие, само че в него няма да има никаква тишина. А където има благополучие без тишина, още веднъж нещо липсва.

Когато си благополучен без тишина, щастието ти ще бъде като някаква тресчица, възбуденост... доста звук за нищо. Това трескаво положение ще сътвори огромно напрежение в теб и от него нищо няма да излезе, единствено търчане, гонитба. И един ден човек схваща, че цялото това изпитание е било голословно, тъй като си се опитвал да намериш другия човек, а още не си намерил себе си.

Тези пътища са се провалили. Изтокът се е провалил, тъй като е опитал медитация без обич. Западът се е провалил, тъй като е опитал обич без медитация. Цялото мое изпитание е в това да ви дам един синтез, цялото - което значи медитация плюс обич. Човек би трябвало да е в положение да бъде благополучен самичък по себе си, а също и благополучен дружно с хората. Човек би трябвало да е благополучен вътрешно, а също да е благополучен и във взаимоотношенията. Човек би трябвало да построи къща, която е прелестна както от вътрешната страна, по този начин и извън. Трябва да имаш прелестна градина към твоята къща, както и прелестна спалня. Градината не е срещу спалнята; спалнята не е срещу градината.

Затова медитацията би трябвало да бъде едно вътрешно леговище, едно вътрешно светилище. Винаги когато чувстваш, че светът ти идва прекалено много, можеш да влезеш в своето светилище. Можеш да се изкъпеш в своето най-вътрешно създание. Можеш да се обновиш. Можеш да излезеш възкресен; още веднъж жив, пресен, млад, освежен... с цел да живееш, с цел да бъдеш. Но би трябвало също и да можеш да обичаш хората и да се изправяш с лице пред проблемите, тъй като тишина, която е безпомощна и не може да посрещне проблемите, не е кой знае каква тишина, не е от огромна изгода.

Само тишина, която може да застане с лице към проблемите и да си остане тишина, е нещо, което си коства да се желае, да се копнее за него.

Така че тези две неща бих желал да ви кажа: първо започнете да вършиме медитация... тъй като постоянно е добре да започнеш от най-близкия до твоето създание център, и това е медитацията. Но недейте да затъвате в нея. Медитацията би трябвало да се движи, да разцъфтява, да се разпростира и да се трансформира в обич.

От: „ За смелостта “, Ошо, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2006 година
Картина: The Lovers 1909, William Powell Frith; chinaoilpaintinggallery